План за педагогическо взаимодействие в организацията на образователния процес

ПЛАН ЗА ПЕДАГОГИЧЕСКО ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ В ОРГАНИЗАЦИЯТА НА ОБРАЗОВАТЕЛНИЯ ПРОЦЕС

    Педагогическото взаимодействие в организацията на образователния процес в ДГ "Снежанка", предполага интерактивно общуване и партньорско сътрудничество между участниците в педагогическия процес. Интерактивната основа на педагогическото взаимодействие детерминира субектни отношения между учители и ученици, партньорство и сътрудничество с родители, както и включване на други участници в обществения живот, с цел  усвояване на познавателна и социална информация и изграждане личността на ученика.

I.Характеристика на педагогическото взаимодействие

    1. Педагогическото взаимодействие е приложено, като процес, разгръщащ обусловен в хода на учебно-възпитателната работа между педагога и обучаемия. Ключов принцип в педагогиката и научен подход, залегнал в основите на възпитанието.

Педагогическото взаимодействие е сложен процес, състоящ се от множество компоненти - дидактическо, възпитателно и социално-педагогическо взаимодействие. Педагогическото взаимодействие е обусловено и опосредствано от учебно-възпитателната дейност, целите на обучение и възпитание. То присъства във всички видове дейности- познавателна, трудова, научна, творческа. В основата на педагогическото взаимодействие лежи сътрудничеството, което се явява в основата на възникването и развитието на социалния живот на обучаемите.

Педагогическото взаимодействие може да се разглежда като индивидуален процес (между педагога и обучаемия), социално психологически (взаимодействие в групата/класа) и като интегрален процес (обединяващ различни възпитателни въздействия и практики в конкретното образователно общество). Едно взаимодействие се превръща в педагогическо тогава когато възрастните (педагози, родители) встъпват в ролята на  наставници. 

Педагогическото взаимодействие предполага равенство във взаимоотношенията, въпреки, че в отношенията си с обучаемите, педагози и родители, често използват авторитарен тип въздействие, опирайки се на своите възрастови и професионални (педагогически) преимущества. Ето защо, за възрастните, педагогическото взаимодействие е свързано с трудности от морален характер.

В ситуация на неравноправие, се предизвиква ответна реакция и то оказва пасивна съпротива срещу възпитателните мерки.

 

  1. Утвърждаването на педагогическото взаимодействие като същностна характеристика на възпитателно – образователния процес в образователната институция, е стратегическата задача за перспектива в развитието на обучаемия и характеризира образователната институция, като среда за творчество, среда за културно – възпитателна и образователна работа, център на сътрудничество между всички заинтересовани страни.
  2. Определянето и осъществяването на педагогическите цели в рамките на очакваните психологически и социални резултати за обучаемия, като единен процес на интеграция, диференциация и индивидуализация на взаимодействията.
  3. Позицията на педагога, която се формира чрез интегрирането на педагогически цели по посока на личностния потенциал на обучаемия и неговия потенциал в образователния процес.
  4. Организацията на педагогическото взаимодействие, е насочена към осигуряване на динамични преходи в общуването с обуачемите от различни възрасти, съобразно индивидуалното им развитие и тяхното коопериране в различни социални групи.
  5. Насоки, очертаващи детското заведение, като единна функционална система, съобразно характеристиката на педагогическото взаимодействие:
  • Среда на развитие и творчество.

Педагогическото взаимодействие се разглежда не само като процес на получаване на информация, а и на изразяване на емпиричен опит, мотивиран от самостоятелно формулирани цели.

  • Среда на културно – възпитателна и образователна работа. Изграждане на среда за развитие на социални умения, изграждане на ценности. Възрастния открива за обучаемия пътя към независимостта, инициативата, творчеството, стимулира желанието и готовността му да се учи и изгражда в него ценности.
  • Център на сътрудничество.Сътрудничеството съдейства за преодоляване авторитарните позиции на възрастните в съвместния им живот с обучаемите. Поради това, че взаимодействието е многостранен процес, цел насочването, контролът и оценката не са сфери на еднопосочно влияние, а осигуряват сътрудничество с обучаемите и съдействат за тяхното израстване. От особено значение при реализирането на педагогическото взаимодействие в условията на ситуацията е определянето на творчеството като свързващ елемент в системата на дейностите и личностните взаимоотношения.
  • Основните критерии за анализ на творческите прояви са :

-характерът на взаимодействие на детето със средата

-трансферът на неговите особености при преобразуване на опита

-мотивационните основания при определяни позицията на детето

-степента на новост при изразяването

7. Общуването между педагога и обучаемия е творчески процес на взаимна промяна и познание. Обучаемият изразява своята индивидуалност и на тази основа се социализира. За стимулиране субект-субектните отношения се ръководим от следните параметри:

  • възприемане на обучаемия от учителя като ценност не само за обществото, но и за самия него
  • откриването на индивидуалността на обучаемия от учителя в общуването
  • взаимодействията педагог – родител - обучаем, чрез разнообразяване формите на общуване и дейност
  • осигуряване среда, която стимулира обучаемия към активност и творчество
  • диалог между учителя и обучаемия
  • зачитане на значимостта на другия в общуването и утвърждаване самочувствието на обучаемия
  • създаване на условия за самостоятелен избор на дейност, дори и обучаемия да греши

-изграждане на умения за общуване в група, в която има както единодушие, така и различие и конфликти

-изграждане на умения за приспособяване в различни условия,  бърза адаптация в социална среда

Динамиката на развитие, извежда на преден план проблема за прилагането на социализацията и творчеството като необходимо условие за личностната реализация. Важни образователни приоритети стават тези, свързани със ситуирането на стройна система от научно проверени стратегии и технологии за приучване, формиране, оценяване и възпитаване на поведението.

От своя страна, качествените промени в развитието на дейностите и общуването водят до интензивно познавателно развитие на обучаемите и възпитаване на интелектуална активност.

Подходи и форми на педагогическо взаимодействие

  • Личностно-хуманен - детето да се приема като значима личност - с уважение и достойнство; приемане на детето такова, каквото е; човечно отношение към него- оказване на обич и подкрепа; съобразяване с потребностите и интересите на детето като субект; подпомагане на детето в изграждане на позитивен Аз-образ.
  • Индивидуален - съобразяване с уникалността на всяко дете, с неговия собствен темп на развитие и сензитивност; опознаване на силните му страни, върху които да се изгради педагогическото взаимодействие.
  • Дейностен - на детето да се осигурява активна позиция чрез участие в разнообразни дейности с подходящо физическо, емоционално и интелектуално натоварване; стимулиране на контакти и общуване в различни формални и неформални обединения;
  • Ситуационен - да се създават специално организирани ситуации и да се използват непреднамерено възникващите, за да се постави всяко дете в благоприятна позиция, осигуряваща неговото емоционално и интелектуално благополучие.
  • Холистичен - детската личност е цялостна динамична система, затова е необходимо да се работи за развитие на всичките й страни, специализирано относно проблема (ако има такъв), но не фрагментарно относно нейната цялостност; педагогът да обхваща и вижда цялата картина.
  • Комплексен - всички главни и подпомагащи социално-педагогически фактори да действат като взаимно допълващи се за осигуряване на пълноценен живот на децата; цялостното поведение на детето да протича в социален контекст в среда на положително настроени връстници и възрастни.
  • Синергетичен - подход с обединяваща сила и енергия, изискващ създаване на условия за растеж, развиване на личния потенциал, зачитане на човешкото достойнство, осигуряване качество на живот за всяко дете.

9. Видове взаимодействия: вътрешни, външни, взаимосвързани връзки, други:

Взаимодействие учител – обучаем – родител – заинтересовани лица; Обучаем – среда; Учител – учител; Учител – среда; Учител – институция и управление

             II. Основни приоритети на педагогическото взаимодействие в организацията на образователния процес:

1. Намаляване броя на преждевременно напусналите в образователната система.

  • Осигуряване на възможности за провеждане на консултации и допълнителни занимания с ученици, които имат затруднения в учебния процес
  • Превенция и ограничаване на ранното напускане на училище – осигуряване на възможности за допълнителни занимания в малки групи и обучение по индивидуални програми
  • Засилване ролята на предучилищната подготовка чрез разширяване обхвата на децата включени в задължителна предучилищна подготовка
  • Ефективност на взаимодействието между институциите, имащи отношение към проблема

III. Повишаване качеството на предучилищното и училищното образование чрез педагогическо взаимодействие

1. Подобряване резултатите от обучението

2. Повишаване квалификацията на учителите като гаранция за осигуряване на качествено образование

3. Подобряване на образователния мениджмънт

4. Привличане на повече родители и общественост в живота на образователната институция,  както и включване на обучаемите и всички заинтересовани лица в него

  • Насърчаване участието на учениците да се включват в обществения живот чрез различни доброволчески инициативи и привличане техните родители и семейства да участват в такива събития заедно със своите деца.
  • Включване на родителите в образователния процес /Час на класа, Занимания по интереси, проекти, конкурси, спортни състезания, тържества и тн./.

·       Ефективна контролна дейност

IV. Развитие на устойчиви партньорства

1.Подобряване на административното, правно, финансово счетоводно и информационно осигуряване

2.Ефективна комуникация и екипност, прозрачност в действията, отчитане на резултатите и популяризиране на партньорската дейност

V. Укрепване доверието на българския учител

1. Създаване на подкрепяща среда на новоназначени учители

2. Създаване условия за продължаваща квалификация на учителите

3. Популяризиране постиженията на учителите

  • Организиране на конкурси, форуми и конференции за споделяне на добър педагогически опит
  • Изграждане на среда, в която да се осъществява медийно присъствие
  •  Изграждане на информационни канали за популяризация на педагозите и образователната институция
  • Изграждане на среда за популяризация на обучаемите
  • Изграждане на среда за популяризация при включване на заинтересовани страни в процеса на обучение, възпитание и социализация.